Характеристиката на издържливостта се определя от две основни понятия – скорост/интензивност/ и продължителност. Издържливостта е разкрива възможностите на организма за продължителна работа без снижаване на нейната ефективност. Основен критерий за издържливостта е произведението от скоростта и времето за изпълнението на определена двегателна задача. Двигателната дейност в тренировъчния процес се характеризира с повишаване на мощността и ефективността на специфичната работа о определена дейност, т.е. издържливостта в една или друга степен е винаги конкретна. Тясната специализация обаче е възможна винаги само върху солидна обща издържливост /елемент на базовата подготовка/.
Общата издържливост е способността на трениращия да изпълнява продължително време физическа дейност с умерена интензивност, при участие на голяма част от мускулния апарат и оказва положително въздействие върху специалната. Специалната издържливост е тази, която характеризира продължителността и ефективността на специфичната работа в избраната дейност.
Специалната издържливост може да се характеризира по-пълно като се конкретизират компонентите на интензивността – скорост и величина на съпротивлението Когато специфичната работоспособност е свързана с високи изисквания към скоростните възможности се определя като скоростна издържливост. Специфичната работоспособност, която се характеризира с преодоляването на значително съпротивление се определя като силова издържливост, а когато интензивността на специфичното натоварване се определя от еднаквите значения на съпротивлението и издържливостта е скоростно-силова издържливост. Според целта да се търси оптимален работен режим за усъвършенстване на специфичната работоспособност се използват различни класификации на физическата дейност. Според някои като критерий /показател/ служи пределната продължителност за изпълняване на дадено физическо уражнение в зависимост от неговата мощност. Тази мощност се изразява в четири зони на относителна мощност
§ зона на максимална мощност – с пределно време на работа до 20 сек.
§ зона на субмаксимална мощност – от 20 сек до 5 мин.
§ зона на голяма мощност – от 5 до 30 мин.
§ зона на умерена мощност – над 30 мин.
В последните години водещ критерий се явява не поддържането на мощността, а параметрите на доминиращия за съответната зона източник на енергия. За критерий ще се посочи бягането, като се определят пет зони на енергетично осигуряване.
§ зона на анаеробно /алактатно/ осигуряване – 100 и 200 м.
§ зона на анаеробно /гликолитично/ осигуряване – 400 м.
§ зона на смесено /анаеробно-аребно/ осигуряване – 800-1500 м.
§ зона на смесено /аеробно-анаеробно/ осигуряване – до 10 000 м.
§ зона на аеробно осигуряване /свръх дълги разстояния/ – над 10 000 м.
Фактори на издържливостта
Биоенергетични фактори Основен източник на енергия на човешкия организъм е Аденозинтрифисфорна киселина /АТФ/. При извършване на двигателна дейност АТФ започва да се ичерпва. Възстановяването /ресинтез/ на АТФ в тренировките се извършва за сметка на два големи типа реакции – анаеробни и аеробни. При възтановяването на АТФ първо се включват анаеробните реакции, които са основно две – Анареобна алактатна – креатинфосфатна реакция – продължителност от 2-3 до 20-22 сек. Анаеробна – гликолитична – анаеробна гликолиза – продължителност от 20-22 сек. до 2-3 мин. След това се включват аеробните реакции.
Психилогически фактори – свързани с екстремалния характер на тренировъчната дейност. Някои от тях са много важни и влияят на постигането на определен резултат – осъзната мотивация и нагаласа за системна работа - мобилизационна готовнаст и волево усилие - умение да се контралира емоционалното състояние.
Методи за развиване на издържливостта
Методите за тренировка за издържливостта са свързани преди всичко с биологичните закономерности на адапционния процес и с принципа “адекватност и целесъобразност на тренировъчните въздействия”. Този принцип се изразява в намирането на оптимални по величина, характер и насоченост натоварвания, които водят до максимален тренировъчен ефект. Параметрите на външното натоварване имат преходно значение и непрекъсната трабва да се “актуализират”, т.е. да се привеждат в съответствие с новите възможности на организма. Това е свързано с решаването на няколоко въпроса
- Първи въпрос – изясняване на биоенергетичните фактори на издържливостта, чиято величина в конкретната дейност е най-голяма.
- Втори въпрос – свързан е с компонентите на натоварването – интензивност на упражненията /тяхната скорост и съпротивление/, продължителност на въздействието, продължителност на почивните интервали между отделните интервали, характер на почивката и броя на повторенията.
- Трети въпрос – отнася се до определяне на работните зони, въз оснва на тяхната биоенергетична характеристика. Критерии за идентифицирането на тези зони и управлението на тренировъчните натоварвания са концентрацията на лактата в кръвта /La/ и пулсовата честота /ПЧ/.
Използват се пет работни зони –
§ Първа зона /аеробно осигуряване/ - Аеробен праг /АП/ - Типове мускулни влакна – бавни /червени/ - Пулсова честота - уд/мин. – 120-140 – Лактат /mmol.l-1/ до 2
§ Втора зона /аеробно-анаеробно осигуряване/ - Анаеробен праг /АнП/ - Типове мускулни влакна – Бързи /бели/ - Пулсова честота - уд/мин – 140-165 - Лактат /mmol.l-1/ до 4
§ Трета зона /анаеробно-аеробно осигуряване/ - Типове мускулни влакна – Бързи /бели/ - Пулсова честота - уд/мин –165-180 - Лактат /mmol.l-1/– до 7
§ Четвърта зона /анаеробно-гликолитично осигуряване/ - Типове мускулни влакна – Бързи /бели/ - Пулсова честота - уд/мин –180-195 - Лактат /mmol.l-1/ - над 10
§ Пета зона /анаеробно-алактатно осигуряване/ - Типове мускулни влакна – Бързи /бели/ - Пулсова честота - уд/мин – 170-175 - Лактат /mmol.l-1/ - 2-3
- Четвърти въпрос – отнася се до конкретните методи на въздействие върху трениращия.
- Пети въпрос – свързан е с последователността в усъвършенстването на различните компоненти на издържливостта.
