Напоследък все по-често се говори за вредите от използването на пластмаса - синтетичен нефтен продукт, без който нашият живот не би бил такъв, какъвто е. Ако се огледаме, дори ще забележим, че навсякъде около нас се намират тонове пластмаса, която се е превърнала в най-верния помощник на човека.
Но освен да ни заобикаля, пластмасата има свойството да влиза в интимни взаимоотношения с нашето тяло и в редица случаи дори да ни вреди по един доста незабележим начин. Как става това? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да си изясним какво точно представлява пластмасата и какви са нейните разновидности.
Пластмасите са изкуствени полимерни материали, получени чрез полимеризация или поликондензация. Това ще рече, че подобно на полимерите в човешкото тяло (белтъчини, нуклеинови киселини и пр.) пластмасите са изградени от множество структурни блокове, наречени мономери.
Въз основа на термичното си поведение синтетичните полимери могат да бъдат термопластични, които практически са рециклируеми, или термореактивни (нерециклируеми). Съществува и класификация по химичен произход.
Както вече изтъкнахме, всички пластмаси съдържат основното си вещество - полимер. Освен полимер по-голямата част от пластмасите съдържат:
Пълнители - това са вещества, чрез които се подобряват някои свойства на полимерите и поевтиняват продукцията. Такива са: памучни влакна, стъклена вата, дървесно брашно, дървесни стърготини, каолин, сажди, креда и др.
Пластификатори - това са сложни вещества, които увеличават пластичността на свързващото вещество.
Омекчители - улесняват преработката на пластмасите. Обикновено са минерални масла.
Противостарители - най-често са органични съединения, които забавят стареенето на свързващото вещество.
Катализатори за стареене и разрушаване на пластмасите.
Оцветители - органични и неорганични вещества, които придават определен цвят на пластмасите.
Здравни рискове и пластмаса
Всички по-горе изброени добавки на синтетичните материали могат да причинят алергични реакции, но основното вредно въздействие на пластмасите се дължи на нискомолекулни химични съединения, които се отделят от нея. Това са частично несвързани мономери и отчасти продукти на разпадане на полимера. Тези продукти могат да причинят следните странични ефекти:
Директна токсичност, подобна на тази на оловото, кадмия и други тежки метали
Канцерогенен ефект
Хормонален дисбаланс, който е възможно да доведе до:
- дефекти в плода по време на бременност
- потискане на имунната система
- проблеми в развитието на децата
- импотентност, гинекомастия и дори стерилитет при мъже
Въпреки че тези твърдения звучат доста страшно, длъжни сме да уточним, че не всички пластмасови изделия притежават по-горните ефекти. Освен това при спазване на регламентираните условия на производство синтетичните изделия, използвани в хранително-вкусовата промишленост, би трябвало да са изцяло безвредни:
Те не трябва да променят вкуса, мириса и цвета на съхранявания продукт.Те не трябва да съдържат химични съединения, които да мигрират в хранителния продукт, т.е. химичният състав не трябва да се променя.
Те не трябва да стъпват във никакви химични взаимодействия.
И наистина концентрациите на химични вещества, които поддържат материалите в хранително-вкусовата промишленост, са под пределно допустимите норми. В повечето случаи здравни проблеми възникват, когато се увеличи драстично продължителността на въздействие на пластмасата върху продукта, например при неспазване на карантинните срокове (времето между производството на изделието и пускането му в продажба) или просрочване и използване на неподходящи синтетични материи за съхранение на напитки и храна.
Всички по-горе изброени добавки на синтетичните материали могат да причинят алергични реакции, но основното вредно въздействие на пластмасите се дължи на нискомолекулни химични съединения, които се отделят от нея. Това са частично несвързани мономери и отчасти продукти на разпадане на полимера. Тези продукти могат да причинят следните странични ефекти:
Директна токсичност, подобна на тази на оловото, кадмия и други тежки метали
Канцерогенен ефект
Хормонален дисбаланс, който е възможно да доведе до:
- дефекти в плода по време на бременност
- потискане на имунната система
- проблеми в развитието на децата
- импотентност, гинекомастия и дори стерилитет при мъже
Въпреки че тези твърдения звучат доста страшно, длъжни сме да уточним, че не всички пластмасови изделия притежават по-горните ефекти. Освен това при спазване на регламентираните условия на производство синтетичните изделия, използвани в хранително-вкусовата промишленост, би трябвало да са изцяло безвредни:
Те не трябва да променят вкуса, мириса и цвета на съхранявания продукт.Те не трябва да съдържат химични съединения, които да мигрират в хранителния продукт, т.е. химичният състав не трябва да се променя.
Те не трябва да стъпват във никакви химични взаимодействия.
И наистина концентрациите на химични вещества, които поддържат материалите в хранително-вкусовата промишленост, са под пределно допустимите норми. В повечето случаи здравни проблеми възникват, когато се увеличи драстично продължителността на въздействие на пластмасата върху продукта, например при неспазване на карантинните срокове (времето между производството на изделието и пускането му в продажба) или просрочване и използване на неподходящи синтетични материи за съхранение на напитки и храна.
Най-честите проблеми, свързани с пластмасите
Поликарбонати (Бисфенол А). Може би най-дискутираната тема, свързана с вредите от употребата на пластмасовите изделия, е химичното съединение бисфенол А (BPA). Бисфенол А се използва главно в комбинация с други химикали при производството на пластмаси и смоли. В продължение на много години се употребява за произвеждане на поликарбонат, вид прозрачна твърда пластмаса, която намира приложение в производството на съдове за храни, такива като обменни бутилки за напитки, шишета за бебета, посуда (чинии и чаши) и съдове за съхранение. Остатъчен BPA се намира в епоксидни смоли, които се използват за опаковка на храни и покритие на съдове и кутии за храни и напитки.
Пълненето на поликарбонатните пластмасови бутилки с топла вода освобождава веществото бисфенол А (BPA), което е рисково за потребителите. Учени от Университета в Синсинати, САЩ, са установили, че опаковките, независимо стари или нови, когато са подложени на вряла, кипяща вода отделят BPA (естроген в естествената си среда) до 55 пъти по-бързо в сравнение с тези, пълнени с топла. Тяхното изследване хвърля светлина върху процеса на отделяне на веществото от пластмасата. Бисфенолът е едно от многото изкуствени вещества, класифицирани като “ендокринни нарушители”, които променят функциите на ендокринната система и изменят ролята на естествените хормони в организма. Изследванията са установили, че влияе върху репродуктивните способности и мозъчната дейност при експериментални животни, като ефектите върху човек са все още неизвестни.
Въпреки това веществото масово се използва в пластичните опаковки за храни и напитки. Предходни проучвания са доказали, че малки количества от химикала преминават в храните и напитките, но не е установено защо. Ново изследване показва, че температурата на течността има най-голямо значение за освобождаването на BPA.
“Предишните проучвания показват, че при непрекъснатото миене и изваряване на бебешките бутилки се отделя BPA. Но ние искаме да разберем, дали “нормалната” употреба увеличава отделянето на веществото и да идентифицираме главните фактори за това”, заяви Скот Белчер, професор по фармацевтика и клетъчна биофизика. Неговият екип анализира голямо количество употребявани поликарбонатни бутилки, както и нови от същата марка. Всички са подложени на седем дневен тестов период, стимулиращ нормална употреба – при туризъм, планинарство и други outdoor дейности. Учените откриват, че скоростта и количеството BPA, което се отделя при старите и новите бутилки, са сходни.Има много научни доказателства, демонстриращи вредните ефекти от много малки количества бисфенол А. Но те са предимно от експериментите върху животни, а съвсем малко се знае за влиянието им върху хората. В научните среди се предполага, че ефектът му върху човек е негативен.
Поливинилов хлорид. Използва се за опаковане на храни, контейнери за тоалетни принадлежности, козметика, детско креватче , брони, теракот, биберони, душ завеси, играчки, водопроводи, градински маркучи, автосалон, надуваеми басейни и др.
Предполага се, че при неправилна употреба може да причини рак, вродени дефекти, генетични промени, хроничен бронхит, язви, кожни заболявания, глухота, проблеми със зрението, нарушено храносмилане и дисфункция на черния дроб.
Полистирен. Много контейнери за храна съдържат полистирен – за месо, риба, сирене, кисело мляко, хлебни изделия, опаковане, кутии за аудио касети, CD дискове, прибори за еднократна употреба, за изолация на сгради, стенни плочки, бои, чаши за еднократна гореща напитка, играчки.
Възможно е да раздразни очите, носа и гърлото, и може да предизвика виене на свят и загуба на съзнание. Мигрира в храни и в телесните мазнини. Повишените нива на хемопоетичен рак на лимфната.
Полиестер. Намира се в спално бельо, дрехи, еднократните памперси и опаковки на храните, тампони, тапицерия. Изключително рядко може да порази очите и дихателните пътища, да доведо до остро възпаление на пикочните пътища и кожни обриви.
Полиуретанова пяна. Продукт, който можем да открием във възглавници, дюшеци и др. Може да причини бронхит, кашлица, кожни проблеми и такива с окото. Може да освободи толуен диизоцианат, който може да доведе до сериозни проблеми на белите дробове.
Акрилни бои и влакна. Срещат се в облекла, одеяла, килими, направени от акрилни влакна, лепила, контактни лещи, протези, оборудване за приготвяне на храни, еднократните памперси и дамски превръзки, бои. Може да причини затруднения в дишането, повръщане, диария, гадене, слабост, главоболие и умора.
Какви мерки да предприемем?
- Да използваме пластмасовите шишета и опаковки само по предназначение – да не наливаме горещи течности в тях и да не съхраняваме течности дълго време в шишета, предназначени за еднократна употреба.
- Ако ни е нужна кутия, в която да оставим храна за дълго време, по-добре тя да не е пластмасова.
- В микровълновата да използваме пластмасови съдове, които са специално предназначени за тази дейност.
- Ограничаване на контакта на малки деца със синтетични материи до минимум. Например използване на памперси за многократна употреба, дрехи от естествени или изкуствени материи, съхраняване на бебешки и детски храни в метални, хартиени и други кутии от естествени материали. Детският организъм е особено поддатлив на токсичното въздействие на пластмасата.
източник :www.zdravbadi.com
